Щастливо ли е моето куче

• 

Щастливо ли е моето куче

Въпрос, с който с всеки от нас неминуемо се сблъсква. Или поне онези от нас, които търсят пътя към своето куче и себе си!

Съвсем спонтанно днес реших да пиша по тази тема, защото от дни наред си задавам същия въпрос отново и отново. По отношение на един от героите на Разговор с Куче - Ксения. За онези от вас, които не я познават, Ксения е малко дребосъче на 16 години. Тя почти не чува иначе си е добре. Нейната най-голяма радост в този живот е комуникацията с мен и възможността да работи. Седмици наред покрай многото ми ангажименти, Ксения си лежи тъжно на дивана и си спи…аз виждам това и така дни наред се измъчвам с въпроси и терзания, а днес просто взех наградките и докато другите кучета бяха в градината, двете с Ксения, насаме хубаво си поиграхме! И…ТЯ СВЕТНА!

Защо ви разказвам всичко това? За да намерим пътя и отговора на мъчителния въпрос “Щастливо ли е моето куче”

За да достигнем до отговора е наложително да знаем отговорите на много други въпроси. Сега ще ще обърнем внимание именно на тях.

КАКВО прави моето куче щастливо? Ето това е отправна точка! Не можеш да зарадваш някого, ако не си наясно КАКВО го радва! Тъкмо обратното - в неинформирания си опит можеш дори да го накараш да се чувства зле…Тук идва нуждата ние да ПОЗНАВАМЕ, да ИЗСЛЕДВАМЕ своите кучета. Да изострим своята сетивност към това какво кара нашето куче да се усмихне, както и какво го напряга, какво го плаши, и как то реагира в последните ситуации.

Веднъж достигнали до това познаване на другия, вместо да се терзаем ни остава само едно просто нещо - да отделим 10 минути, дори не всеки ден, за да дадем на другия онова, което го радва! И тъй като в случая другия е куче, а не човек, той ще е напълно удовлетворен от вашите десет минути внимание! Той няма да злоупотреби, нито ще иска още и още! Стига да сте ЗАЕДНО, наистина заедно!

Повярвайте ми, че всички опити да намерите заместител на реални взаимоотношения ще бъде неуспешен и ще доведе до по-дълбоки терзания! И в кучето и във вас!

Фокуса в казаното до тук е в ИНДИВИДУАЛНОСТТА на точно това куче! Какво харесва или не харесва то, какво го прави щастливо и какво го напряга и натъжава.

Следващ важен аспект над който би следвало да се замислим е факта, че макар нашите кучета да са ярки индивидуалности и към тях да е невъзможно да се подходи по един и същи начин, все пак има някой общи неща, които касаят техния биологичен вид! Още един начин, по който да направим нашето куче щастливо - просото да му позволим…ДА БЪДЕ КУЧЕ! Да се замислим дали сме достатъчно информирани относно принципите по които функционира този биологичен вид! Да сме напълно наясно, че КУЧЕТО е КУЧЕ, не вълк, не човек! Да си отговорим на въпроси, като:

“Моето куче храни ли се, като куче? Подсигурих ли му възможността да практикува жизнено важните стратегии за редуциране на стрес, като ГРИЗАНЕ, БЛИЗАНЕ, КЪСАНЕ, ДУШЕНЕ? Има ли то възможността да ТЪРСИ И НАМИРА храната си, ДА Я ПРЕСЛЕДВА или просто съм му оставил една купичка с гранули в ъгъла на стаята, с идеята, че то знае кога и колко да яде? Подхождайки по този начин, не съм ли принизил смисъла на храната до едно нищожно средство за оцеляване вместо да се възползвам от пълния и потенциал и така да подаря СПОКОЙСТВИЕ на своето куче?!”

“Как подходих към играчките на своето куче? Оставих ги в един кош или ги подредих на леглото му, а после дълго се чудих защо кучето не иска да играе с тях или ги разкъсва или вече се информирах и осъзнах, тези играчки ТРЯБВА ДА ОЖИВЕЯТ, в комуникацията с мен! Аз трябва да ги анимирам, за да оживеят и така да се превърнат в плячката, която представлява интерес за кучето ми! И ето още един начин аз да се превърна в източника на най-вълнуващите събития! Моето куче да осъзнае, че в общуването си с мен, то има възможността да бъде КУЧЕ и някой ГО РАЗБИРА!”

“Каква е моята роля в разходката на моето куче? Ръката, коята държи другия край на повода, когато се движим и след пристигането ни в парка - наблюдател, който докато кучето си играе с кучешките си приятели часове наред, си говори с другите кучешки родители или осъзнатия, любознателен и изследващ човек, който използва натоварената среда извън дома, за да гради връзка с кучето си на още едно ниво и именно по този начин да помага на своето куче да се справя с неизброимо многото стимули в тази среда?! Кое е по-важно за мен - дали кучето ми ще се прибере с чисти лапи у дома или факта, че то е имало нужда да си изкопае дупка в пръстта, защото е надушило нещо?!”

“Каква е средата, която подсигурих на моето куче? Дали домът ми е място за спокойствие? А аз спокоен ли съм? Какви са взаимоотношенията в семейството ми?”

Тук вероятно ще ви изненадам, засягайки една тема, която в последните седмици стана много интересна и важна за мен, темата за ТРАВМАТА! Тема, на която ще отделим специалното внимание, което заслужава в отделни статии и през гледните точки на различни специалисти. но тема, която не можем да подминем в контекста на настоящата теза!

Вероятно мислите, че е логично ТРАВМИРАНОТО КУЧЕ, да бъде спасеното от улицата, осиновеното от приют, тормозеното, изоставеното…колко ще ви изненадам с твърдението, че кучето прекарало целия си живот в дом със свое семейство съвсем “успешно” може да изживява своята тиха или явна, но и в двата случая незабелязана травма…?! От къде ще дойде тя, се питате след това твърдение?!

От ОТНЕМАНЕТО НА ИЗБОР! Нещо, което се случва с много кучета, имащи своите хора! От болезнения ни стремеж към КОНТРОЛ и невъзможността ни да проявим търпение, за да видим какъв е избора на другия! От твърдата ни убеденост, че ако ние не проконтролираме, този избор неминуемо ще бъде ПОГРЕШЕН! От нашия пропуск да изградим уменията нужни за поредица правилни избори!

От средата, в която отглеждаме нашето куче. Ако тя е шумна или напрегната, ако нашата енергия, мисли, чувства, взаимоотношения не са балансирани!

От нашето НЕПОСТОЯНСТВО в отношението ни към кучето. Един ден те искам, но когато направиш нещо неприемливо за мен, си мисля да ти потърся други стопани…ОТХВЪРЛЯНЕТО е нещо, което кара не само нас хората да страдаме. Сигурно и това ще ви изненада, но кучетата са способни да доловят дори толкова финни вътрешни движения в нас…Непостоянството ни има и още едно измерение. Когато сме в добро настроение ще погалим кучето, ще си поиграем. И тъй като всеки от нас избира да се върне там където е преживял нещо позитивно, кучето все по-често ще търси комуникация с нас. Но следващия път ние ще сме много заети или изнервени от дългия ден и просто ще игнорираме кучето, казвайки му “Сега не ми е до теб…” И ето как без да осъзнаваме сме си сътворили ЕМОЦИОНАЛЕН КОНФЛИКТ в нашето куче. И ако с времето това се повтаря епизодично, травмата е налице и тя ще се задълбочава, а ние ще твърдим, че това куче е проблемно, без изобщо да подозираме, че ние сме създали проблема!

Търсенето на отговор на въпроса “Щастливо ли е моето куче”, както и причините поради които не е, е безкрайно, Но за да не ви напрегна ще приключа тази статия тук! Ако се замислите над написаното по-горе, това вече е предпоставка за грандиозна промяна! А факта, че изобщо си задавате този въпрос, говори, че рано или късно промяната ще дойде!

Статия на седмицата

Автор - Мира Бонжева

25.02.2025