Героите на Разговор с Куче
вдъхновяващата историята на всеки един от тях, както и на много други герои ще намерите в едноименната книга "Разговор с Куче".
Добре дошли в нашата история
Те бяха кучета, като всички онези, които всеки ден срещате на улицата...като онези, които можете да видите в приюта...нежелани, отхвърлени и нещо повече, онези на които правото на живот е било отнето! Но днес те се превърнаха в герои и адвокати на своя вид! Те са тук, за да ни разкажат своята история, за да оставят своите послания, които ще променят нас, а след това и живота на много други кучета, като тях...!
Началото на пътя
Преди петнадесет години, загърбих един цял мой живот, толкова мой, че не знаех, че е възможно да се живее по друг начин. От светлините на прожекторите, се озовох в моята мечта - гората. Сама стъпих на непознат път, неподозирайки какво ме очаква. По онова време моето куче беше преминало моста на дъгата и аз знаех, че повече в живота ми няма да има куче. Но той, животът си е имал друг план. И те, моите герои започнаха да влизат в него един по един. За да поемем задено към най.важното пътешествие - това към себе си. Идваха, за да ми покажат моите собствени пукнатини!
Мира
Моят първи герой - Ксения
" Тя е моят първи герой! Малък на пръв поглед, но толкова значим и с толкова голямо сърце! Мой спътник от началото до днес.
Появи се в преломен за мен момент, когато бях загърбила цял един свой живот, толкова мой, че не допусках, че е възможно да се живее по друг начин. От светлините на прожекторите и актьорската професия се озовах в гората и заживях в манастир.
Дни след пристигането ми забелязах нещо малко и бяло пред портите. Толкова малко, че помислих, че е коте. Беше дъждовен и много студен ден. Оказа се, че малкото премръзнало от ледения дъжд създание е кученце. Но не беше възможно да му помогнем, защото беше вцепенено от страх. При вида на хора бягаше неистово. И в това нямаше нищо чудно, защото именно „човек“ я беше отделил от майка ѝ, натоварил в колата си и… изхвърлил сама в нищото, в дива гора, в която толкова малко кученце едва ли може да оцелее дълго."
Глава първа от книгата "Разговор с Куче"
Огледалото
" Тя е моята смелост, моята борбеност, моят характер. Защото характер означава именно това – въпреки слабостите и невъзможностите да продължиш. Да правиш въпреки загубата на мотивация. Тя никога не се отказа. Търпеливо чака да съзрея и да прогледна цели десет години, почти цял един живот, и никога не ме обвини, както би постъпил човек, че е пропиляла времето си заради моята неосъзнатост. Тъкмо обратното – чакаше, беше там до мен и когато моментът дойде, тя го прегърна с цялото си същество и благодарност. Нейното търпение и толерантност към другите възпитаваше същото и в мен. Нейната грижа за другите възпитаваше същото и в мен. Титаничният дух, скрит в мъничкото ѝ телце, се превърна в мое вдъхновение, а нейната безгранична и красива любов към живота ме накара да преосмисля собствения си поглед, собствената си благодарност, способността си да ценя всичко, което имам, вместо сърдито да бленувам за всичко онова, което нямам. "
цитат от книгата "Разговор с Куче
Посланието до теб
Всеки от нас би намерил себе си в нейното послание. Да търсим път, дори когато ни изглежда, че такъв няма! Да не допуснем трудностите да отнемат способността ни да обичаме и да проявим толерантност към другия! Дори на пръв поглед да изглеждаме крехки, да намерим в себе си сила, способна да промени нас и света около нас! Никога да не се примирим, с обяснението, че вече е късно! Да отвръщаме на света с ето тази нейна огромна усмивка!
Днес
16 години по-късно, Ксения е все още до мен! Със същата грееща усмивка и радост от всеки преживян ден! Вероятно поради този свой дух и способността да цени времето и тези, които обича, Ксения не се разболя нито веднъж в живота си!
Моят втори герой - Кучи
Кучи
Огледалото
Посланието
" Две години по-късно.
Изминаха точно две години от идването на Ксения. Беше мразовито януарско утро. Тогава зимата беше зима, и температурите падаха до -20 градуса. Целият свят беше скован, а в премръзналата гора не се чуваше или усещаше никакъв живот.
В онова ранно утро се събудих от виковете на отец Филарет: „Мира, ела бързо, нещо ужасно се случи!“ Веднага предположих, че има бедстващо животно. Но и през ум не можеше да ми мине какво точно ме очакваше. Пред манастира минава дере, което на места е доста пълноводно. Именно там, в ледените води при -20 градуса, с последни сили се бореше за живота си малко бебе-кученце. Не мога да си представя нещо по-ужасно. Човешко същество съвсем съзнателно да причини нещо подобно на беззащитно бебе. Да го обмисли, да го реши и да го направи. Не просто да го остави пред нечия врата заедно с цялата си отговорност, но да го изхвърли в ледените води, за да няма шанс, за да отнеме живота му. Гледката беше покъртителна..."
Глава Втора от книгата "Разговор с Куче"
Моето голямо и умно момиче! Моят мъдрец! Тя е моята дълбочина, моето доверие, моята сила да се променям, моята воля да устоявам, моята способност да преоткривам, моята безразсъдност да се доверявам, моят плам никога да не спирам, моята добронамереност да общувам!
Днес
15 години по-късно Кучи е с нас! А светлината в нейния дълбок и проницателен поглед, блести по същия вълшебен начин! Този поглед, който не намерих в никой друг - толкова дълбок, че те кара да се чувстваш неудобно!
Тя е тук за да ни каже, колко важно е да не се отказваме от себе си, от тези които обичаме и от красотата на живота! Поради ужасната случка, при нашата първа среща, тя още в бебешка възраст се сдоби с тежък артрит. Не веднъж през живота си беше парализирана и изглеждаше, че това е краят, но тя никога не се отказа и винаги се изправяше на крака, точно когато изглеждаше най-невъзможно! С търпение, с вяра и мъдрост!
Моят трети герой - Звездичка
Звездичка
" Година по-късно.
Година след като Кучи влезе в живота ми, се появи и моят трети герой!
Една изключителна история на едно още по-изключително куче. История на живот, преизпълнен със страдание, решимост и обрати.
Беше ранна и все още студена пролет. Забелязах, че седмици наред Кучи и Ксения са много неспокойни. По цяла нощ тичаха из двора, лаеха, сякаш нещо обикаляше и дебнеше в околността, а те не го допускаха. Разбира се, помислих, че това са диви животни, макар периодът на това „преследване“ да продължи твърде дълго.
И така до една ранна утрин, когато те, уморени от охраняване през цялата нощ, бяха заспали, всичко наоколо беше притихнало и непознатият странник бе решил плахо да приближи до единственото място, в което има живи същества.
Първоначално не бях сигурна какво точно виждам… Какво е това създание? Видът му беше твърде съмнителен и отдалеч дори неразпознаваем. В момента, в който осъзнах какво е, буквално изтръпнах.
Оказа се куче… или поне това, което е останало от куче – скелет пред разпадане, по който нямаше здраво място. Следите от насилие бяха навсякъде по това изнемощяло тяло.
И до днес не мога да си отговоря на въпроса как това същество е оцеляло седмици – близо месец – в гората. От него бяха останали само кости, а раните бяха неизброими. "
Глава трета от книгата "Разговор с Куче"
Огледалото
Тя е моето търпение, тя е моята толерантност, тя е моята вяра, тя е моята надежда! Нашата надежда, на всички нас! Тя е урок по живот! Тя е урок по постоянство и борбеност! Тя ме научи на всичко това. Възнагради всичкото ми търпение, и то прещедро! Показа ми какво следва, ако съумееш да проявиш търпение към по-слабия, към уплашения, ако му се довериш и никога не го притиснеш, ако просто му дадеш време и обич!
Посланието
Да се страхуваш от света, от живота и от всеки в него толкова много, че да се вцепеняваш при всяка среща с някой жив...да не можеш и да не искаш да погледнеш нищо и никого защото се страхуваш...И в същото време да намериш сили и смисъл да обекнеш живота и всичко и всички в него отново, да се довериш не просто на един човек, а на целия човешки род! Ето това е Звездичка! Преживя целия този ужас, за да ни покаже, че е възможно, че има смисъл и че трябва!
Днес
14 години по-късно, Звездичка е тук! Превърна се в едно от най-спокойните и доверчиви същества, които съм виждала. Не веднъж тя беше истински терапевт за хора, които се страхуват от кучета. Със своето спокойствие и благородство, тя успя да ги убеди, че кучетата заслужават повече доверие!
Моят четвърти герой - Буби
"Дойде ред и на мистериозния герой, чиято история неотменно се преплиташе с тези на останалите.
Буби – едно от бебетата на мама Ксения. Същото онова чудато създание, което още с раждането си заяви, че ще бъде различно, че всичко в нейния живот ще се случва по особен начин. Същото онова бебче, което не беше очаквано, което се роди четири часа след другите. Не само раждането ѝ, но и всичко около нея не беше както при останалите.
От първата екунда на нейната поява почувствах особена връзка с мъничето..."
Глава четвърта от книгата "Разговор с Куче"
Огледалото
Посланието
Тя е моята слабост! Тя е моята трудност! Тя е моята обич и страхът ми от обичта! Но тя е и моята решимост да видя най-лошото в себе си и да го почистя! Тя е моето доверие или липсата на такова! Тя е моят най-голям страх и решимостта да го преборя!
Да се бориш през целия си живот, за онзи, когото обичаш! Да си решен да изгубиш дори себе си, за да бъде добре другият! Да му простиш всички грешки и неспособност да се справи със себе си и да чакаш денят, в който това ще случи! И нито за миг да не се разколебаеш или да осъдиш, а да се бориш с огромна, слънчева усмивка.
Днес
Днес Буби е на единадесет годинки. Преди две години тя бе диагностицирана с остеосаркома - най-агресивният тумор на костите...последва и присъдата...тя ще ни напусне след шест месеца...Но! Необяснимо за медицината и логиката, моето малко момиченце още е с нас! Две години след страшната диагноза! Заедно преминаваме през тежка битка, но тя го прави с усмивка и радост! Моля се да успея да науча това от нея! А защо се разболя?! Защото години наред аз не чувах нейното послание, не променях себе си! Защо макар и да изглежда невъзможно, след такава диагноза тя все още е тук и е по-жизнена от всякога?! Защото ден след ден аз научавам своите уроци!
Моят пети герой - Поли
Поли
" Бяха изминали почти две години, откакто с кучетата заживяхме спокойно и в околността не се беше появявал нов страдалец. Реших да посетя семейството на брат ми в София и за няколко дни бях оставила грижите за кучетата на майка ми. Но един ден телефонът ми звънна, и свещеникът на съседен манастир ме помоли за помощ: „Не можем да се справим с Поля… Моля ви, вземете я при вас, или ще я настаним в приют… Тя е напълно неуправляема.“
Нейният живот от първия му ден е белязан с печата НЕЖЕЛАН!
Родена е в двора на селска къща, където живее женски джак-ръсел териер. След всяко разгонване бедното куче ражда, но това не е проблем за нейните стопани, тъй като с годините са намерили лесно решение. Веднага след раждането кученцата се давят във водите на река Лом! Именно това е очаквало Поля и нейното семейство. Четири бебета… Същите тези хора ги отвеждат на брега на реката и съвсем съзнателно започват да убиват едно след друго четири невръстни бебета. Приключват с две от тях… Остават Поля и братчето ѝ. Точно в този момент съвсем случайно оттам минава жена с диаметрално противоположна жизнена позиция – доброволец в общинския приют за безстопанствени животни, сама приютила не малко изгубени души в собствения си дом – Павлина, която приятелите галено наричат Поля. Тя изтръгва двете бебета от ръцете на убиеца им и търси място, където да се приютят. Момиченцето, което по обясними причини тя нарича Поля, е настанено в близкия манастир. Но и тук нейният живот не е завиден. Тогавашните му обитатели са смятали, че не е нужно кучето да получава храна и подслон, ето защо Поли е живяла на брега на реката, а нейно легло е била тревата. Имала си е два ангела, които са ѝ носили храна и обич – Павлина и Марианчето. През останалото време е оцелявала от кражби на яйца. "
Глава пет от книгата "Разговор с Куче"
Огледалото
Поля… моят голям урок, моето изпитание, моето признание, моето собствено аз. Моето самотно момиче, което избра да се промени! Тя е моят гняв, моето недоверие, моето бягство от хората и света, моят страх!
Посланието
Да се довериш първо на себе си! От там и на света около теб, а ако не успееш да му повярваш, да изградиш свои център и да не допуснеш околния свят да ти влияе. Да намериш себе си в общуването, да откриеш, че да си спокоен е най-безценния дар.
Днес
Изминаха 12 години откакто Поли е неделима част от нашия свят. Никога не съм предполагала, че ще го кажа, но днес тя е кучето, с което е най-приятно да си на разходка и на което наистина можеш да разчиташ. Тя намери своя човек и нищо друго не е от значение! Тя откри, че да се скиташ сам не е нито нужно, вито приятно, откри радост в това да общува.
Моят шести герой - дядо Кирчо Фощерчето - Кичи, Деди
Кичи
" През всички тези години, които моят разказ обхваща, неизменно поне два пъти годишно едно същество се опитваше да се присъедини към нас. Откъсваше се от веригата, на която живее, пътуваше три километра до манастира и обикаляше тайничко из двора ни. Когато видеше някой от нас, бягаше, а след няколко месеца отново постъпваше по същия начин.
В селото, в къщата на ъгъла, живееше дядо Киро и това беше неговото куче. Дребно бяло момче на вече преклонна възраст – поне 16 години. Всички тези години бяха преминали на верига в двора…Беше късен ноември. Момчето за един последен път измина разстоянието от своята верига до новия си живот "
Глава седма от книгата "Разговор с Куче"
Огледалото
Посланието
Той ме изправи пред моето нежелание да се променям, да променям! По толкова изобретателен начин ме изведе от склонността да остана на едно място само защото се страхувам.
Това малко момченце постигна онова, което много от нас, никога не успяват! Той не се примири с виригата и калта! Той търсеше и намрери по-добър свят. Никога не се отказа и промени живота си. А веднъж попаднал в този бленуван свят, той възприемаше всичко, като чудо! С онези негови ококорени от благодарност очи!
Днес
На 16-ти август 2024 г. нашето малко, смело и решително момченце ни напусна. На завидната предполагаема възраст от 23 години. Изживяхме заедно пет шеметни години, които той прегърна с цялата си благодарност. А ние можем само да благодарим, че той избра точно нас!
Това беше моят път
Ако искаш и твоят живот с куче да стане по-спокоен, по-ясен и по-свързан, не е нужно да изминаваш своя път сам! Аз ще бъда до теб, защото зная как се чувстваш! Ще откриеш и позитивна общност от хора, които мислят, като теб!
"Матине с Куче" е 12-месечен процес на подкрепа, знание и насока, който започва от теб и води до пълна трансформация на твоето ежедневие с куче!
След края на проекта, ти имаш вечен достъп до него, както и до фейсбук групата на общността! Ти и твоето куче вече няма да бъдете сами!